Погледни ме сега, за последно,
тръгвам някъде, някак сама,
вън вали и угасват надежди,
и умира във нас любовта.
Погледни ме сега, аз съм друга,
няма вече в очите искри,
само пламък обречен догаря,
бавно,тихо и много боли.
Погледни ме сега, за последно,
и не викай след мен, не тъжи,
бе при нас любовта, но отмина,
не успях да я върна. Прости!
© Эоя Михова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
