За последно днес
Цвете съм, стрък ухание,
поемай ароматите от мен.
Оазис твой съм. Дихание
поеми последно този ден.
Бистра вода съм и магия,
утоли жаждата си с мен.
Пий ме, от теб аз ще отпия
последна глътка в този ден.
Вдишвай ме, като спасение.
Живот за теб съм, ти - за мен.
Задъхване. Взаимно упование
поемаме последно в този ден.
Безумно в тази нощ люби ме,
милвай, загубвай се във мен.
Безтегловно. Цяла приеми ме.
За последно заедно в този ден.
Отива си мигът, спри стрелките.
Нека влеем се, единност, цяло.
За последно днес пият се очите.
А утре... утре всичко отначало.
14.03.2007г
поемай ароматите от мен.
Оазис твой съм. Дихание
поеми последно този ден.
Бистра вода съм и магия,
утоли жаждата си с мен.
Пий ме, от теб аз ще отпия
последна глътка в този ден.
Вдишвай ме, като спасение.
Живот за теб съм, ти - за мен.
Задъхване. Взаимно упование
поемаме последно в този ден.
Безумно в тази нощ люби ме,
милвай, загубвай се във мен.
Безтегловно. Цяла приеми ме.
За последно заедно в този ден.
Отива си мигът, спри стрелките.
Нека влеем се, единност, цяло.
За последно днес пият се очите.
А утре... утре всичко отначало.
14.03.2007г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
