9 may 2007, 9:39

За последно днес

  Poesía
987 0 10
Цвете съм, стрък ухание,
поемай ароматите от мен.
Оазис твой съм. Дихание
поеми последно този ден.

Бистра вода съм и магия,
утоли жаждата си с мен.
Пий ме, от теб аз ще отпия
последна глътка в този ден.

Вдишвай ме, като спасение.
Живот за теб съм, ти - за мен.
Задъхване. Взаимно упование
поемаме последно в този ден.

Безумно в тази нощ люби ме,
милвай, загубвай се във мен.
Безтегловно. Цяла приеми ме.
За последно заедно в този ден.

Отива си мигът, спри стрелките.
Нека влеем се, единност, цяло.
За последно днес пият се очите.
А утре... утре всичко отначало.

14.03.2007г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...