14 дек. 2012 г., 13:41

За приказките... или не

1.2K 0 2

Не казвай, че не можеш да ме нараниш,

защото цялата боля от твои думи;

изобщо целият във мен болиш –

не знаеш, че си моето безумие.

 

Не казвай колко съм различна

(различна съм – това го знам!),

защото вглеждаш ли се във различията,

ще намериш и „обикновеното“ момиче там.

 

Не казвай и че няма да си тръгваш,

защото много са го обещали това;

кажи ми: „Със нещастия ще осъмваш,

те са неизменна част от любовта.“

 

Не обещавай никакви си нови светове,

недей на рицар да приличаш.

Не искам приказка във много цветове,

аз искам просто истинско обичане...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вчера се връщах тук поне няколко пъти, ето ме днес отново.
    Мисля, че си едно малко чудо
    Поздравявам те за стиха и за моженето!
    Дерзай, талантливке!
  • Изстрадано... Хубаво пишеш.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...