14.12.2012 г., 13:41

За приказките... или не

1.2K 0 2

Не казвай, че не можеш да ме нараниш,

защото цялата боля от твои думи;

изобщо целият във мен болиш –

не знаеш, че си моето безумие.

 

Не казвай колко съм различна

(различна съм – това го знам!),

защото вглеждаш ли се във различията,

ще намериш и „обикновеното“ момиче там.

 

Не казвай и че няма да си тръгваш,

защото много са го обещали това;

кажи ми: „Със нещастия ще осъмваш,

те са неизменна част от любовта.“

 

Не обещавай никакви си нови светове,

недей на рицар да приличаш.

Не искам приказка във много цветове,

аз искам просто истинско обичане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вчера се връщах тук поне няколко пъти, ето ме днес отново.
    Мисля, че си едно малко чудо
    Поздравявам те за стиха и за моженето!
    Дерзай, талантливке!
  • Изстрадано... Хубаво пишеш.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...