Не казвай, че не можеш да ме нараниш,
защото цялата боля от твои думи;
изобщо целият във мен болиш –
не знаеш, че си моето безумие.
Не казвай колко съм различна
(различна съм – това го знам!),
защото вглеждаш ли се във различията,
ще намериш и „обикновеното“ момиче там.
Не казвай и че няма да си тръгваш,
защото много са го обещали това;
кажи ми: „Със нещастия ще осъмваш,
те са неизменна част от любовта.“
Не обещавай никакви си нови светове,
недей на рицар да приличаш.
Не искам приказка във много цветове,
аз искам просто истинско обичане...
Мисля, че си едно малко чудо
Поздравявам те за стиха и за моженето!
Дерзай, талантливке!