Dec 14, 2012, 1:41 PM

За приказките... или не

  Poetry » Love
1.2K 0 2

Не казвай, че не можеш да ме нараниш,

защото цялата боля от твои думи;

изобщо целият във мен болиш –

не знаеш, че си моето безумие.

 

Не казвай колко съм различна

(различна съм – това го знам!),

защото вглеждаш ли се във различията,

ще намериш и „обикновеното“ момиче там.

 

Не казвай и че няма да си тръгваш,

защото много са го обещали това;

кажи ми: „Със нещастия ще осъмваш,

те са неизменна част от любовта.“

 

Не обещавай никакви си нови светове,

недей на рицар да приличаш.

Не искам приказка във много цветове,

аз искам просто истинско обичане...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вчера се връщах тук поне няколко пъти, ето ме днес отново.
    Мисля, че си едно малко чудо
    Поздравявам те за стиха и за моженето!
    Дерзай, талантливке!
  • Изстрадано... Хубаво пишеш.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...