6 апр. 2017 г., 21:55

За първи път

892 1 1

 

За първи път се влюбвам в човек.
Досега се влюбвах само във лица.
Онзи бе красив, другия по-малко
и все с един изтъркан тип сърца.

 

За първи път гледам отвътре навън.
Първо забелязах добрата му душа,
после чувството за хумор, после
глупавата болка, която ни събра.

 

Смяхме се, когато ни се плачеше.
Без да иска ми помогна. Без да знам.
А времето минаваше и скоро 
не си спомняхме какво е да си сам.

 

Толкова съм влюбена, а той дори не знае.
Не знае, че спасил ме е и колко ми е важен.
А пък аз дори не дишам, не живея и 
безделно чакам лятото, което ще е наше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...