Apr 6, 2017, 9:55 PM

За първи път

  Poetry » Love
885 1 1

 

За първи път се влюбвам в човек.
Досега се влюбвах само във лица.
Онзи бе красив, другия по-малко
и все с един изтъркан тип сърца.

 

За първи път гледам отвътре навън.
Първо забелязах добрата му душа,
после чувството за хумор, после
глупавата болка, която ни събра.

 

Смяхме се, когато ни се плачеше.
Без да иска ми помогна. Без да знам.
А времето минаваше и скоро 
не си спомняхме какво е да си сам.

 

Толкова съм влюбена, а той дори не знае.
Не знае, че спасил ме е и колко ми е важен.
А пък аз дори не дишам, не живея и 
безделно чакам лятото, което ще е наше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...