Apr 6, 2017, 9:55 PM

За първи път

  Poetry » Love
886 1 1

 

За първи път се влюбвам в човек.
Досега се влюбвах само във лица.
Онзи бе красив, другия по-малко
и все с един изтъркан тип сърца.

 

За първи път гледам отвътре навън.
Първо забелязах добрата му душа,
после чувството за хумор, после
глупавата болка, която ни събра.

 

Смяхме се, когато ни се плачеше.
Без да иска ми помогна. Без да знам.
А времето минаваше и скоро 
не си спомняхме какво е да си сам.

 

Толкова съм влюбена, а той дори не знае.
Не знае, че спасил ме е и колко ми е важен.
А пък аз дори не дишам, не живея и 
безделно чакам лятото, което ще е наше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...