24 июн. 2009 г., 00:43

За първи път за перспективите

1.2K 0 4

          ... Копнежът за вселена с други измерения
            е рожба на земята и пак към нея ще ни върне...

                                                                                               Блага Димитрова

Мислех –
няма да тръгна
на пътешествие по другите светове,
а винаги ще си остана тук,
на Земята...
но чух нещо тихо да ме зове... 

Това е именно вселената със други измерения,
която раждам,
за да имам перспективи. 

За първи път усещам ясно,
че ако ги няма,
ще назадна, или пък ще умра,
или пък там, където най не искам, ще отида. 

По-ярки и митични от звезди,
по-животворни и от слънцето
са перспективите,
защото те основите във нас държат
и около тях спиралата се вие – 

и най-вглъбените ни принципи
израстват,
за да поддържат тезата ни – че сме живи,
макар и на Земята...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Радулов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Пространството се свива, свива, свива в една безперспективна перспектива." - Това изглежда ти е любим цитат, rajsun, чувал съм го, но не мога да се сетя откъде или автора...
    Към Митко Дънеков: Здрасти, землянино!
    Към Ивайло: Наздраве и за Вселените, и за измеренията, и за нас! Заповядай пак!
    Към Юлия: Ами да, още Блага Димитрова го е казала в "Пътуване към себе си": "Самото тръгване е вече стигане до нещо."
    Бъдете!
  • Пътешествията са за предпочитане!
  • Вселена с други измерения си ти, Стояне!Бях тук!
  • "Пространството се свива, свива, свива
    в една безперспективна перспектива."

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...