24 июн. 2009 г., 00:43

За първи път за перспективите

1.2K 0 4

          ... Копнежът за вселена с други измерения
            е рожба на земята и пак към нея ще ни върне...

                                                                                               Блага Димитрова

Мислех –
няма да тръгна
на пътешествие по другите светове,
а винаги ще си остана тук,
на Земята...
но чух нещо тихо да ме зове... 

Това е именно вселената със други измерения,
която раждам,
за да имам перспективи. 

За първи път усещам ясно,
че ако ги няма,
ще назадна, или пък ще умра,
или пък там, където най не искам, ще отида. 

По-ярки и митични от звезди,
по-животворни и от слънцето
са перспективите,
защото те основите във нас държат
и около тях спиралата се вие – 

и най-вглъбените ни принципи
израстват,
за да поддържат тезата ни – че сме живи,
макар и на Земята...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Радулов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Пространството се свива, свива, свива в една безперспективна перспектива." - Това изглежда ти е любим цитат, rajsun, чувал съм го, но не мога да се сетя откъде или автора...
    Към Митко Дънеков: Здрасти, землянино!
    Към Ивайло: Наздраве и за Вселените, и за измеренията, и за нас! Заповядай пак!
    Към Юлия: Ами да, още Блага Димитрова го е казала в "Пътуване към себе си": "Самото тръгване е вече стигане до нещо."
    Бъдете!
  • Пътешествията са за предпочитане!
  • Вселена с други измерения си ти, Стояне!Бях тук!
  • "Пространството се свива, свива, свива
    в една безперспективна перспектива."

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...