24 jun 2009, 0:43

За първи път за перспективите

  Poesía » Otra
1.2K 0 4

          ... Копнежът за вселена с други измерения
            е рожба на земята и пак към нея ще ни върне...

                                                                                               Блага Димитрова

Мислех –
няма да тръгна
на пътешествие по другите светове,
а винаги ще си остана тук,
на Земята...
но чух нещо тихо да ме зове... 

Това е именно вселената със други измерения,
която раждам,
за да имам перспективи. 

За първи път усещам ясно,
че ако ги няма,
ще назадна, или пък ще умра,
или пък там, където най не искам, ще отида. 

По-ярки и митични от звезди,
по-животворни и от слънцето
са перспективите,
защото те основите във нас държат
и около тях спиралата се вие – 

и най-вглъбените ни принципи
израстват,
за да поддържат тезата ни – че сме живи,
макар и на Земята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Радулов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Пространството се свива, свива, свива в една безперспективна перспектива." - Това изглежда ти е любим цитат, rajsun, чувал съм го, но не мога да се сетя откъде или автора...
    Към Митко Дънеков: Здрасти, землянино!
    Към Ивайло: Наздраве и за Вселените, и за измеренията, и за нас! Заповядай пак!
    Към Юлия: Ами да, още Блага Димитрова го е казала в "Пътуване към себе си": "Самото тръгване е вече стигане до нещо."
    Бъдете!
  • Пътешествията са за предпочитане!
  • Вселена с други измерения си ти, Стояне!Бях тук!
  • "Пространството се свива, свива, свива
    в една безперспективна перспектива."

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...