24.06.2009 г., 0:43

За първи път за перспективите

1.2K 0 4

          ... Копнежът за вселена с други измерения
            е рожба на земята и пак към нея ще ни върне...

                                                                                               Блага Димитрова

Мислех –
няма да тръгна
на пътешествие по другите светове,
а винаги ще си остана тук,
на Земята...
но чух нещо тихо да ме зове... 

Това е именно вселената със други измерения,
която раждам,
за да имам перспективи. 

За първи път усещам ясно,
че ако ги няма,
ще назадна, или пък ще умра,
или пък там, където най не искам, ще отида. 

По-ярки и митични от звезди,
по-животворни и от слънцето
са перспективите,
защото те основите във нас държат
и около тях спиралата се вие – 

и най-вглъбените ни принципи
израстват,
за да поддържат тезата ни – че сме живи,
макар и на Земята...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Радулов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Пространството се свива, свива, свива в една безперспективна перспектива." - Това изглежда ти е любим цитат, rajsun, чувал съм го, но не мога да се сетя откъде или автора...
    Към Митко Дънеков: Здрасти, землянино!
    Към Ивайло: Наздраве и за Вселените, и за измеренията, и за нас! Заповядай пак!
    Към Юлия: Ами да, още Блага Димитрова го е казала в "Пътуване към себе си": "Самото тръгване е вече стигане до нещо."
    Бъдете!
  • Пътешествията са за предпочитане!
  • Вселена с други измерения си ти, Стояне!Бях тук!
  • "Пространството се свива, свива, свива
    в една безперспективна перспектива."

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...