19 янв. 2011 г., 13:32
За рапаните
На Катя Цветкова
От разлюлян до дъно океан,
времена, пространства и народи,
аз съм вълна, безименна вълна,
излязла малко да се поразходи.
Насам-натам – и в оня океан.
Тишината пак ще ме погълне.
Полегнал във утробата ú, там,
с гласа си раковините ще пълня.
© Райчо Русев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Като гледам как те разнасят коментарите, не си много безименна вълна... Това на шега, а стихът е прекрасен и мъдър...Поздрав!
-
!!!!!
-
Вълна от тишина и бряг от стих...
Пожарите навярно съществуват
за да разказва стелещият дим
как в раковината гласът танцува...
-
Глъбинно проникновение!
Поздравление, Маестро...
ЗДРАВЕЙ !!! -
Поезия е това!!!
Поздрави! -
Много настроение. Хареса ми.Wali/Виолета Томова/
-
истинско...като морето..като живота и смъртта..
не зная как го правиш, Райсън...
но стиховоте ти минават през сърцето.
сърдечно.. -
Много ми хареса!
-
И в раковина твоят глас ще слушам!
-
Разлюля ме с този стих!
-
Поздравление за теб и вдъхноветелката!Хубав стих!
-
-
Много е хубаво и много ти отива.Както и да си общуваш с птиците.
-
Те на това казвам аз "призвание"
Поздрави рапаногласний -
Аз съм слушала песента на раковините,но не съм знаела ,че ти пееш!Поздрав Райчо!Надявам се,че си прочел моята закачка за твоята риза и не ми се сърдиш!
-
Затова ли рапаните "пеят" - с твоя глас?
Приятна разходка, Маестро! -
Красота, дълбочина, мъдрост в стиха ти. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
