Jan 19, 2011, 1:32 PM

За рапаните

  Poetry » Other
1.1K 0 17

      На Катя Цветкова

От разлюлян до дъно океан,
времена, пространства и народи,
аз съм вълна, безименна вълна,
излязла малко да се поразходи.

Насам-натам – и в оня океан.
Тишината пак ще ме погълне.
Полегнал във утробата ú, там,
с гласа си раковините ще пълня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като гледам как те разнасят коментарите, не си много безименна вълна... Това на шега, а стихът е прекрасен и мъдър...Поздрав!
  • !!!!!
  • Вълна от тишина и бряг от стих...
    Пожарите навярно съществуват
    за да разказва стелещият дим
    как в раковината гласът танцува...
  • Глъбинно проникновение!
    Поздравление, Маестро...
    ЗДРАВЕЙ !!!
  • Поезия е това!!!
    Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...