13 мая 2004 г., 18:26

за реката 

  Поэзия
1957 0 4
Прекоси със сал реката.
Остави греблата. Всичко, което искаше да види го чакаше на хълма.
Влезе в стара къща, постоя в антрето
И жадно попиваше. Топяха се паяжини.
Огледалата блеснаха, мъртвите се смееха в гостната.
Постоя малко. После всичко изчезна. Излезе.
Качи се на сала,
силно гребеше - като див звяр зарева,-
нечовешки самотен, разкъсан и силен гребеше.
Крещеше.
Греблата се пукаха от човешката сила, реката застина, но той продължи.
Тигърът чу- побягна, вълците заслушаха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ясен крумов Все права защищены

Предложения
: ??:??