13 мая 2004 г., 18:26

за реката

2.2K 0 4

Прекоси със сал реката.
Остави греблата. Всичко, което искаше да види го чакаше на хълма.
Влезе в стара къща, постоя в антрето
И жадно попиваше. Топяха се паяжини.
Огледалата блеснаха, мъртвите се смееха в гостната.
Постоя малко. После всичко изчезна. Излезе.
Качи се на сала,
силно гребеше - като див звяр зарева,-
нечовешки самотен, разкъсан и силен гребеше.
Крещеше.
Греблата се пукаха от човешката сила, реката застина, но той продължи.
Тигърът чу- побягна, вълците заслушаха.
Стигна брега.
Свещеник в бяло го чакаше.
- Видя ли, че всичко е същото?
Човекът погледна, но вече печално.
- Не същото, отче, - Вече всичко е мъртво.
Свещеникът сви рамене и прегърна човека, който плачеше тихо…
Зверовете надушили слабост бясно мразеха от другия бряг.-
Я. Крумов 2001

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ясен крумов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напомняш ми ако не стила, то посланието на Далчев. Много си добър!
  • Търсих точните думи,за да дам мнение,но Пепина е успяла да каже точно това,което аз бих искал да кажа.Браво Пепина!Ориентирала си се чудесно и казаното според мен,е напално правилно и уместно в случая
  • Това произведение не е според мен стихотворение, а по-скоро кратък разказ.Авторът е използувал силни думи и изрази, оригинално написано, но аз лично не мога да го изтълкувам и да разбера идеята на автора.По скоро го оприличавам на "модерна картина", която автора е оставил всеки да я разбира и тълкува по своему. Въздържам се да дам оценка.
  • Интересно ми е какво ще каже Радо за това произведене .

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...