за реката
Прекоси със сал реката.
Остави греблата. Всичко, което искаше да види го чакаше на хълма.
Влезе в стара къща, постоя в антрето
И жадно попиваше. Топяха се паяжини.
Огледалата блеснаха, мъртвите се смееха в гостната.
Постоя малко. После всичко изчезна. Излезе.
Качи се на сала,
силно гребеше - като див звяр зарева,-
нечовешки самотен, разкъсан и силен гребеше.
Крещеше.
Греблата се пукаха от човешката сила, реката застина, но той продължи.
Тигърът чу- побягна, вълците заслушаха.
Стигна брега.
Свещеник в бяло го чакаше.
- Видя ли, че всичко е същото?
Човекът погледна, но вече печално.
- Не същото, отче, - Вече всичко е мъртво.
Свещеникът сви рамене и прегърна човека, който плачеше тихо…
Зверовете надушили слабост бясно мразеха от другия бряг.-
Я. Крумов 2001
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ясен крумов Todos los derechos reservados
