ясен (ясен крумов)
1 2
13.05.2004 г., 18:26 ч.

за реката 

  Поезия
1745 0 4

Прекоси със сал реката.
Остави греблата. Всичко, което искаше да види го чакаше на хълма.
Влезе в стара къща, постоя в антрето
И жадно попиваше. Топяха се паяжини.
Огледалата блеснаха, мъртвите се смееха в гостната.
Постоя малко. После всичко изчезна. Излезе.
Качи се на сала,
силно гребеше - като див звяр зарева,-
нечовешки самотен, разкъсан и силен гребеше.
Крещеше.
Греблата се пукаха от човешката сила, реката застина, но той продължи.
Тигърът чу- побягна, вълците заслушаха.
Стигна брега.
Свещеник в бяло го чакаше.
- Видя ли, че всичко е същото?
Човекът погледна, но вече печално.
- Не същото, отче, - Вече всичко е мъртво.
Свещеникът сви рамене и прегърна човека, който плачеше тихо…
Зверовете надушили слабост бясно мразеха от другия бряг.-
Я. Крумов 2001

© ясен крумов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напомняш ми ако не стила, то посланието на Далчев. Много си добър!
  • Търсих точните думи,за да дам мнение,но Пепина е успяла да каже точно това,което аз бих искал да кажа.Браво Пепина!Ориентирала си се чудесно и казаното според мен,е напално правилно и уместно в случая
  • Това произведение не е според мен стихотворение, а по-скоро кратък разказ.Авторът е използувал силни думи и изрази, оригинално написано, но аз лично не мога да го изтълкувам и да разбера идеята на автора.По скоро го оприличавам на "модерна картина", която автора е оставил всеки да я разбира и тълкува по своему. Въздържам се да дам оценка.
  • Интересно ми е какво ще каже Радо за това произведене .
Предложения
: ??:??