Весан (Ангел Веселинов)
529 763
24 мар. 2008 г., 16:26

За самотата 

  Поэзия » Гражданская
825 0 7
Себе си единствено в самотата намираме,
и щом се намерим в нас самите, съзираме
всички тези, които в самота са ни близки.
С тях единни сме, даже и когато не иска
обществото да бъдем. Колко то ни разделя,
самотата сближава там душите ни бели.
В самота и единствено в самота опознаваш
свойта същност дълбока. Само тъй осъзнаваш
се какво си. Дордето не познаеш се сам
както ближния, няма - повярвай ми, знам –
да откриеш у него, у другия Аз-а.
Ако искаш да носиш обич вместо омраза,
то вглъби се във себе си и открий самотата,
и чрез нея във другите потърси свои братя.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички, че прочетохте!
  • Ако искаш да носиш обич вместо омраза,
    то вглъби се във себе си и открий самотата,
    и чрез нея във другите потърси свои братя.

    Много мъдрост блика от всяка твоя дума!
  • Човек не може никога да опознае докрай себе си, камо ли ближния. И колкото по-дълбоко надничаш в това нещо, наречено "живот", където така или иначе се налага да плува тялото и същността ти, толкова по-самотен ставаш. Защото осъзнаването на някой истини за него и за тебе в него, те правят още по-самотен.
  • Харесах тази философия!
  • Много хубаво! И е истина...
    и аз обичам самотата...понякога...
    с обич, Ангел.
  • Хубаво е...
  • Много ми хареса!
Предложения
: ??:??