24.03.2008 г., 16:26

За самотата

1K 0 7
Себе си единствено в самотата намираме,
и щом се намерим в нас самите, съзираме
всички тези, които в самота са ни близки.
С тях единни сме, даже и когато не иска
обществото да бъдем. Колко то ни разделя,
самотата сближава там душите ни бели.
В самота и единствено в самота опознаваш
свойта същност дълбока. Само тъй осъзнаваш
се какво си. Дордето не познаеш се сам
както ближния, няма - повярвай ми, знам –
да откриеш у него, у другия Аз-а.
Ако искаш да носиш обич вместо омраза,
то вглъби се във себе си и открий самотата,
и чрез нея във другите потърси свои братя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, че прочетохте!
  • Ако искаш да носиш обич вместо омраза,
    то вглъби се във себе си и открий самотата,
    и чрез нея във другите потърси свои братя.

    Много мъдрост блика от всяка твоя дума!
  • Човек не може никога да опознае докрай себе си, камо ли ближния. И колкото по-дълбоко надничаш в това нещо, наречено "живот", където така или иначе се налага да плува тялото и същността ти, толкова по-самотен ставаш. Защото осъзнаването на някой истини за него и за тебе в него, те правят още по-самотен.
  • Харесах тази философия!
  • Много хубаво! И е истина...
    и аз обичам самотата...понякога...
    с обич, Ангел.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...