За себе си отново

Чета си Библията от зарана.
И виждам, че и аз  съм греховит.
И в мен надежда вече  не остана-
пред съвестта си скрита съм разкрит!

Света за мен илюзия остана,
 като една измислена мечта...
Със грижи  ставам вечно от зарана,
и цял ден, до нощта си я влеча.

Със мене ходи моята тревога,
не ме напуща нито ден ни  нощ.
Такъв съм аз и иначе не мога,
и като другите  и аз съм лош!

Дойдох и аз с претенции големи
към себе си и другите край мен...
И винаги решавах теореми,
не винаги от слънце озарен.

Макар, че туй до днес ме изхабява,
и аз от туй съм вече уморен...
Но иначе това наслада дава,
и затова все още съм му фен!

Но кръвното ми удря по тавана,
за туй защото все съм  притеснен!
До край такъв  изглежда ще остана,
проклятието си остава в мен!
   01.11.2000г. гр.София