17.11.2014 г., 18:22

За себе си отново

428 0 0

За себе си отново

Чета си Библията от зарана.
И виждам, че и аз  съм греховит.
И в мен надежда вече  не остана-
пред съвестта си скрита съм разкрит!

Света за мен илюзия остана,
 като една измислена мечта...
Със грижи  ставам вечно от зарана,
и цял ден, до нощта си я влеча.

Със мене ходи моята тревога,
не ме напуща нито ден ни  нощ.
Такъв съм аз и иначе не мога,
и като другите  и аз съм лош!

Дойдох и аз с претенции големи
към себе си и другите край мен...
И винаги решавах теореми,
не винаги от слънце озарен.

Макар, че туй до днес ме изхабява,
и аз от туй съм вече уморен...
Но иначе това наслада дава,
и затова все още съм му фен!

Но кръвното ми удря по тавана,
за туй защото все съм  притеснен!
До край такъв  изглежда ще остана,
проклятието си остава в мен!
   01.11.2000г. гр.София


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...