Nov 17, 2014, 6:22 PM

За себе си отново 

  Poetry » Phylosophy
341 0 0
Чета си Библията от зарана.
И виждам, че и аз съм греховит.
И в мен надежда вече не остана-
пред съвестта си скрита съм разкрит!
Света за мен илюзия остана,
като една измислена мечта...
Със грижи ставам вечно от зарана,
и цял ден, до нощта си я влеча.
Със мене ходи моята тревога,
не ме напуща нито ден ни нощ.
Такъв съм аз и иначе не мога,
и като другите и аз съм лош! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works

More works »