Patrizzia (Надежда Ангелова)
2253 18482
27 февр. 2024 г., 20:59

За седем вечности 

  Поэзия » Любовная, Строгие формы
264 6 7

Това съм аз – каквато ме извая
зад миглите ти поривът прикрит.
Жена съм, виж ме! Другото е мит,
на длан люлея ада, а и рая.

 

Не мога и сама да се позная,
с характер съм, повярвай – динамит,
взривя ли го света ти – мразовит,
от обич е. И стих съм, и омая.

 

И сладка болка, сън съм, грях и стон,
като съдбата образ – многолик.
Дойдох сама. Сред зима съм авлига,

 

любов съм. И в сърцето ти подслон,
да имам... и нощта да трае миг,
за седем вечности това ми стига.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??