За седем вечности
Това съм аз – каквато ме извая
зад миглите ти поривът прикрит.
Жена съм, виж ме! Другото е мит,
на длан люлея ада, а и рая.
Не мога и сама да се позная,
с характер съм, повярвай – динамит,
взривя ли го света ти – мразовит,
от обич е. И стих съм, и омая.
И сладка болка, сън съм, грях и стон,
като съдбата образ – многолик.
Дойдох сама. Сред зима съм авлига,
любов съм. И в сърцето ти подслон,
да имам... и нощта да трае миг,
за седем вечности това ми стига.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
