9 янв. 2009 г., 00:52

За шести август

999 0 1

ЗА ШЕСТИ АВГУСТ

 

 

 

 

 

 

          Милиардният атом се пръсна и хала

                       помете във миг милиони души,

          остана ни само паметта оглупяла

                       да боли във всички човешки гърди…

 

          Чудовищeн грохот във нищо превърна

                       най-блестящите детски мечти

           и пламнаха “силните” татко и мама

                       пред умираща детски очи…

 

           Защо ли успя човешката мисъл

                      за няколко пъклени дни сътвори

            бомба, да срути природния смисъл

                      милиарди години създаван преди?

 

            И само зад една-едничка парола,

                       зад две-три движения с ръка

            се крие ужасната гибел всецяла

                       на нашата родна майка Земя!

 

 

                            06.12.1992

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манол Манолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...