ЗА ШЕСТИ АВГУСТ
Милиардният атом се пръсна и хала
помете във миг милиони души,
остана ни само паметта оглупяла
да боли във всички човешки гърди…
Чудовищeн грохот във нищо превърна
най-блестящите детски мечти
и пламнаха “силните” татко и мама
пред умираща детски очи…
Защо ли успя човешката мисъл
за няколко пъклени дни сътвори
бомба, да срути природния смисъл ...