За шести август

ЗА ШЕСТИ АВГУСТ

          Милиардният атом се пръсна и хала

                       помете във миг милиони души,

          остана ни само паметта оглупяла

                       да боли във всички човешки гърди…

          Чудовищeн грохот във нищо превърна

                       най-блестящите детски мечти

           и пламнаха “силните” татко и мама

                       пред умираща детски очи…

           Защо ли успя човешката мисъл

                      за няколко пъклени дни сътвори

            бомба, да срути природния смисъл

                      милиарди години създаван преди?

            И само зад една-едничка парола,

                       зад две-три движения с ръка

            се крие ужасната гибел всецяла

                       на нашата родна майка Земя!

                            06.12.1992