За шлиферите в общината

9 сент. 2023 г., 12:59

Поэзия » Юмористическая, Гражданская

260 2 4

Държах се аз за шлифера на шефа

със зъби, нокти, даже пипала,

на служба сгодна щом ме взеха

във нашата красива Община.

Разбира се и тук работят хора,

които в службата горят

и те се трудят без умора,

а други шлифера държат.

Е, случва се да чуя тежки думи,

целувал съм под шлифера, отзад,

но те не се лепят в ума ми,

отдавна съм във този занаят.

Но ето, случи се промяна,

властта смени се, се ла ви

сега не зная кой, къде да хвана,

че шлифери ще сменяме уви.

А шефът нов костюм облече,

„Не ще ме пипнат, аз съм спец!“

Нима не знаеш, пътник си човече,

но ще ми липсваш. Бедния слепец.

И в миг, о темпора, о морес,

дочухме звук от парашут

отворил се високо горе

и в службата настана смут.

Глави да вдигнат те не смеят

към туй в що вперил съм очи,

дорде се тюфкат, плачат, блеят,

видях нов шлифер там виси.

И ето, всичко е по старо,

за шефа преден не тъжа,

едни се трудят, бачкат здраво,

а аз … пак шлифера държа.