За шлиферите в общината
Държах се аз за шлифера на шефа
със зъби, нокти, даже пипала,
на служба сгодна щом ме взеха
във нашата красива Община.
Разбира се и тук работят хора,
които в службата горят
и те се трудят без умора,
а други шлифера държат.
Е, случва се да чуя тежки думи,
целувал съм под шлифера, отзад,
но те не се лепят в ума ми,
отдавна съм във този занаят.
Но ето, случи се промяна,
властта смени се, се ла ви
сега не зная кой, къде да хвана,
че шлифери ще сменяме уви.
А шефът нов костюм облече,
„Не ще ме пипнат, аз съм спец!“
Нима не знаеш, пътник си човече,
но ще ми липсваш. Бедния слепец.
И в миг, о темпора, о морес,
дочухме звук от парашут
отворил се високо горе
и в службата настана смут.
Глави да вдигнат те не смеят
към туй в що вперил съм очи,
дорде се тюфкат, плачат, блеят,
видях нов шлифер там виси.
И ето, всичко е по старо,
за шефа преден не тъжа,
едни се трудят, бачкат здраво,
а аз … пак шлифера държа.
© Веселин Банков All rights reserved.
