12 янв. 2024 г., 17:13  

За Силата на безсилието 

  Поэзия » Другая
187 2 6

Често се случва Силата на безсилието

пръстите си къси да подвие в юмрук.

Удря, руши безпощадно, неистово -

същински таран или пневматичен чук!

 

Юмрукът на безсилието си има и тяло,

остър език и мозък, но в спазъм.

Безпардонен, шумен, лелеещ за слава,

смачка ли някого, изпада в оргазъм.

 

С фин маникюр или с нокти кални,

Силата на безсилието се изхожда навред

с думи цинични, хапливи, скандални,

тъпче все живо по пътя напред  -

 

всяко покълнало стръкче и цвете,

в пустинята човешка, скромно пробило.

В постове интернетни (моля, простете),  

сърби го, боли го, едва се запира!

 

Така, за съжаление, е устроен света -

сред поляна с цветя растат и бодили.

Пораснат ли, убедена съм, и те ще цъфтят,

поуката своя в живота открили!

 

 

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Различни са хората, Ники, затова и по различен начин мислят и постъпват... Но си мисля, че макар и трудно, бавно, повечено си научават уроците.🥰 Благодаря ти за коментара, хубави почивни дни!
  • Много си права, Дани!
    Казваш толкова неща тук!
    Но човек трябва и да се замисли!
  • Стихотворението ми беше моментна реакция по вчерашен повод, Младене. Не бих казала отчаяние, по-скоро нерадостна констатация за някои процеси около нас. Благодаря ти, че беше на страничката ми, хубав уикенд!
  • Много точни констатации поднасяш в поетична форма, Дани!
    Да и бодилите могат да цъфтят, но когато му дойде времето.
    Поздравление!
  • Благодаря ти много, Георги! Бях провокирана снощи късно, затова го написах!
  • Така е.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??