12 янв. 2024 г., 17:13  

За Силата на безсилието

582 2 6

Често се случва Силата на безсилието

пръстите си къси да подвие в юмрук.

Удря, руши безпощадно, неистово -

същински таран или пневматичен чук!

 

Юмрукът на безсилието си има и тяло,

остър език и мозък, но в спазъм.

Безпардонен, шумен, лелеещ за слава,

смачка ли някого, изпада в оргазъм.

 

С фин маникюр или с нокти кални,

Силата на безсилието се изхожда навред

с думи цинични, хапливи, скандални,

тъпче все живо по пътя напред  -

 

всяко покълнало стръкче и цвете,

в пустинята човешка, скромно пробило.

В постове интернетни (моля, простете),  

сърби го, боли го, едва се запира!

 

Така, за съжаление, е устроен света -

сред поляна с цветя растат и бодили.

Пораснат ли, убедена съм, и те ще цъфтят,

поуката своя в живота открили!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Различни са хората, Ники, затова и по различен начин мислят и постъпват... Но си мисля, че макар и трудно, бавно, повечено си научават уроците.🥰 Благодаря ти за коментара, хубави почивни дни!
  • Много си права, Дани!
    Казваш толкова неща тук!
    Но човек трябва и да се замисли!
  • Стихотворението ми беше моментна реакция по вчерашен повод, Младене. Не бих казала отчаяние, по-скоро нерадостна констатация за някои процеси около нас. Благодаря ти, че беше на страничката ми, хубав уикенд!
  • Много точни констатации поднасяш в поетична форма, Дани!
    Да и бодилите могат да цъфтят, но когато му дойде времето.
    Поздравление!
  • Благодаря ти много, Георги! Бях провокирана снощи късно, затова го написах!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...