12.01.2024 г., 17:13  

За Силата на безсилието

584 2 6

Често се случва Силата на безсилието

пръстите си къси да подвие в юмрук.

Удря, руши безпощадно, неистово -

същински таран или пневматичен чук!

 

Юмрукът на безсилието си има и тяло,

остър език и мозък, но в спазъм.

Безпардонен, шумен, лелеещ за слава,

смачка ли някого, изпада в оргазъм.

 

С фин маникюр или с нокти кални,

Силата на безсилието се изхожда навред

с думи цинични, хапливи, скандални,

тъпче все живо по пътя напред  -

 

всяко покълнало стръкче и цвете,

в пустинята човешка, скромно пробило.

В постове интернетни (моля, простете),  

сърби го, боли го, едва се запира!

 

Така, за съжаление, е устроен света -

сред поляна с цветя растат и бодили.

Пораснат ли, убедена съм, и те ще цъфтят,

поуката своя в живота открили!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Различни са хората, Ники, затова и по различен начин мислят и постъпват... Но си мисля, че макар и трудно, бавно, повечено си научават уроците.🥰 Благодаря ти за коментара, хубави почивни дни!
  • Много си права, Дани!
    Казваш толкова неща тук!
    Но човек трябва и да се замисли!
  • Стихотворението ми беше моментна реакция по вчерашен повод, Младене. Не бих казала отчаяние, по-скоро нерадостна констатация за някои процеси около нас. Благодаря ти, че беше на страничката ми, хубав уикенд!
  • Много точни констатации поднасяш в поетична форма, Дани!
    Да и бодилите могат да цъфтят, но когато му дойде времето.
    Поздравление!
  • Благодаря ти много, Георги! Бях провокирана снощи късно, затова го написах!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...