За Силата на безсилието
Често се случва Силата на безсилието
пръстите си къси да подвие в юмрук.
Удря, руши безпощадно, неистово -
същински таран или пневматичен чук!
Юмрукът на безсилието си има и тяло,
остър език и мозък, но в спазъм.
Безпардонен, шумен, лелеещ за слава,
смачка ли някого, изпада в оргазъм.
С фин маникюр или с нокти кални,
Силата на безсилието се изхожда навред
с думи цинични, хапливи, скандални,
тъпче все живо по пътя напред -
всяко покълнало стръкче и цвете,
в пустинята човешка, скромно пробило.
В постове интернетни (моля, простете),
сърби го, боли го, едва се запира!
Така, за съжаление, е устроен света -
сред поляна с цветя растат и бодили.
Пораснат ли, убедена съм, и те ще цъфтят,
поуката своя в живота открили!
© Даниела Виткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Различни са хората, Ники, затова и по различен начин мислят и постъпват... Но си мисля, че макар и трудно, бавно, повечено си научават уроците.🥰 Благодаря ти за коментара, хубави почивни дни!
-
Много си права, Дани!
Казваш толкова неща тук!
Но човек трябва и да се замисли! -
Стихотворението ми беше моментна реакция по вчерашен повод, Младене. Не бих казала отчаяние, по-скоро нерадостна констатация за някои процеси около нас. Благодаря ти, че беше на страничката ми, хубав уикенд!
-
Много точни констатации поднасяш в поетична форма, Дани!
Да и бодилите могат да цъфтят, но когато му дойде времето.
Поздравление! -
Благодаря ти много, Георги! Бях провокирана снощи късно, затова го написах!
-
Така е.
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
