28 окт. 2012 г., 23:25

За сините очи

673 0 2

Казват, че тихите води са най-дълбоки,

както и сините очи.

Веднъж погледнеш ли ги отвисоко,

огън в теб започва да гори.

 

Този огън първо ослепява,

без изгаряния и следи.

От него душата помъдрява,

а любовта започва да твори.

 

Едно небе, море и теменужки

и всичко сякаш е в едно,

дори хората, облечени във сини блузки,

за тебе ми напомнят, но защо?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, ти, Диде! Какво рекламираш? Пиши ми на rosina_ffi@abv.bg
  • Да, такива са тези очи! Пречистващи стихове с цвета на небето, водата и цветето! Поздравления и за отворения край! Този изповеден въпрос! Аплодисменти!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...