28 окт. 2012 г., 23:25

За сините очи

676 0 2

Казват, че тихите води са най-дълбоки,

както и сините очи.

Веднъж погледнеш ли ги отвисоко,

огън в теб започва да гори.

 

Този огън първо ослепява,

без изгаряния и следи.

От него душата помъдрява,

а любовта започва да твори.

 

Едно небе, море и теменужки

и всичко сякаш е в едно,

дори хората, облечени във сини блузки,

за тебе ми напомнят, но защо?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, ти, Диде! Какво рекламираш? Пиши ми на rosina_ffi@abv.bg
  • Да, такива са тези очи! Пречистващи стихове с цвета на небето, водата и цветето! Поздравления и за отворения край! Този изповеден въпрос! Аплодисменти!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...