Казват, че тихите води са най-дълбоки,
както и сините очи.
Веднъж погледнеш ли ги отвисоко,
огън в теб започва да гори.
Този огън първо ослепява,
без изгаряния и следи.
От него душата помъдрява,
а любовта започва да твори.
Едно небе, море и теменужки
и всичко сякаш е в едно,
дори хората, облечени във сини блузки,
за тебе ми напомнят, но защо?
© Росица Димова All rights reserved.
Да, такива са тези очи! Пречистващи стихове с цвета на небето, водата и цветето! Поздравления и за отворения край! Този изповеден въпрос! Аплодисменти!Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
