За словото и любовта
С очите си не пиша стиховете.
С тях мога само чужди да чета,
а своите, с душата щом усетя,
разголени ги слагам на листа.
А те примамват погледите жадни
не с друго, а със свойта голота
и ако вие, за любов сте гладни
се потопете в моите слова.
Усетите ли нещо да пулсира
във вените ви, въпреки кръвта,
то значи, че очите ви се взират,
съпреживяват моята душа.
Тогава като птиците крилати,
прегърнати под небосвода син,
сме заедно. Защо са ни палати,
щом можем чрез мечтите да летим?
И като ято се множим полека
в този меркантилно гнусен век.
Ще отстоим мечтите на човека
с любов да среща всеки друг човек.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
