valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
4.05.2021 г., 16:33 ч.

За словото и любовта 

  Поезия
625 2 2




С очите си не пиша стиховете.
С тях мога само чужди да чета,
а своите, с душата щом усетя,
разголени ги слагам на листа.

А те примамват погледите жадни
не с друго, а със свойта голота
и ако вие, за любов сте гладни
се потопете в моите слова.

Усетите ли нещо да пулсира
във вените ви, въпреки кръвта,
то значи, че очите ви се взират,
съпреживяват моята душа.

Тогава като птиците крилати,
прегърнати под небосвода син,
сме заедно. Защо са ни палати,
щом можем чрез мечтите да летим?

И като ято се множим полека
в този меркантилно гнусен век.
Ще отстоим мечтите  на човека
с любов да среща всеки друг човек.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??