4 сент. 2008 г., 22:45

За сляпата неделя...

1.1K 1 30
 

 

За сляпата неделя - песни пеят.

За сляпата неделя - клетви ръсят.

Защото тя, когато е прогледнала,

оказвало се безвъзвратно късно.

 

Че сляпата неделя ще ни върже,

да разберем навреме не успяхме.

А бяхме още във онази възраст,

във вените кръвта ни прекипяваше.

 

Воювахме. Мълчахме. Пак отново

започвахме от нулата на чувствата.

Годините запазиха основното -

сезоните им само ни раздрусаха.

 

Дали умората си каза думата -

два остри камъка брашното мелят.

Невероятно как, но се научихме

завързани от сляпата неделя...

 

03.09.2008 - 30 год. след "Сляпата" неделя

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...