4.09.2008 г., 22:45

За сляпата неделя...

1.1K 1 30
 

 

За сляпата неделя - песни пеят.

За сляпата неделя - клетви ръсят.

Защото тя, когато е прогледнала,

оказвало се безвъзвратно късно.

 

Че сляпата неделя ще ни върже,

да разберем навреме не успяхме.

А бяхме още във онази възраст,

във вените кръвта ни прекипяваше.

 

Воювахме. Мълчахме. Пак отново

започвахме от нулата на чувствата.

Годините запазиха основното -

сезоните им само ни раздрусаха.

 

Дали умората си каза думата -

два остри камъка брашното мелят.

Невероятно как, но се научихме

завързани от сляпата неделя...

 

03.09.2008 - 30 год. след "Сляпата" неделя

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...