13 мая 2008 г., 09:29

За спомен 

  Поэзия » Другая
1051 0 8
За спомен
С очи, в мъка замъглени,
гледам снимката ти, скъпа мамо,
и взирам се в чертите изнурени,
а ти ми се усмихваш дяволито.
И като че протягаш ми ръка,
но да я взема аз не смея,
нима това е нашата съдба,
пред снимката ти аз немея.
И тихичко отронвам едно благодаря.
Не бих могла аз, зная,
да ти се отблагодаря докрая, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Влайкова Все права защищены

Предложения
: ??:??