За спомен
За спомен
С очи, в мъка замъглени,
гледам снимката ти, скъпа мамо,
и взирам се в чертите изнурени,
а ти ми се усмихваш дяволито.
И като че протягаш ми ръка,
но да я взема аз не смея,
нима това е нашата съдба,
пред снимката ти аз немея.
И тихичко отронвам едно благодаря.
Не бих могла аз, зная,
да ти се отблагодаря докрая,
но може би ако срещнем в рая...
Да зная, че любовта тъй много струва,
че туй е съюз свещен,
но в рая любовта не се търгува
и тя ще си остане между теб и мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Влайкова Все права защищены
