ВИКИ>13 (Виктория Влайкова)
6 44
May 13, 2008, 9:29 AM

За спомен 

  Poetry » Other
984 0 8

За спомен

С очи, в мъка замъглени,

гледам снимката ти, скъпа мамо,

и взирам се в чертите изнурени,

а ти ми се усмихваш дяволито.

 

И като че протягаш ми ръка,

но да я взема аз не смея,

нима това е нашата съдба,

пред снимката ти аз немея.

И тихичко отронвам едно благодаря.

Не бих могла аз, зная,

да ти се отблагодаря докрая,

но може би ако срещнем в рая...

Да зная, че любовта тъй много струва,

че туй е съюз свещен,

но в рая любовта не се търгува

и тя ще си остане между теб и мен.

 

© Виктория Влайкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??