За стихчета
Във мене стихове се раждат
бездруго - и насън дори.
Не смятам, че е нещо важно,
но всяко раждане боли.
Умират. Не остава нищо,
ала душата ми след тях
като запалено стърнище
дими и вее черен прах.
И дълго тоя прах ще висне
на хоризонта мътно-сив,
и дълго аз ще го записвам,
а той ще бъде нечетлив -
като изместена кулиса
с неясен, мрачен силует,
като загатнатия смисъл
на цялото ми битие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
