rajsun (Райчо Русев)
551 1381
Jul 11, 2009, 2:51 PM

За стихчета 

  Poetry » Other
762 0 10


Във мене стихове се раждат
бездруго - и насън дори.
Не смятам, че е нещо важно,
но всяко раждане боли.

Умират. Не остава нищо,
ала душата ми след тях
като запалено стърнище
дими и вее черен прах.

И дълго тоя прах ще висне
на хоризонта мътно-сив,
и дълго аз ще го записвам,
а той ще бъде нечетлив -

като изместена кулиса
с неясен, мрачен силует,
като загатнатия смисъл
на цялото ми битие.

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??