Jul 11, 2009, 2:51 PM

За стихчета

Poetry » Other

999 0 10

Във мене стихове се раждат
бездруго - и насън дори.
Не смятам, че е нещо важно,
но всяко раждане боли.

Умират. Не остава нищо,
ала душата ми след тях
като запалено стърнище
дими и вее черен прах.

И дълго тоя прах ще висне
на хоризонта мътно-сив,
и дълго аз ще го записвам,
а той ще бъде нечетлив -

като изместена кулиса
с неясен, мрачен силует,
като загатнатия смисъл
на цялото ми битие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

стихове...поетични бисери...
Райсън, повярвай ми.

2009-07-13T07:51:33+03:00
ananel (Нелиса)

Как си се изхитрил да опиташ родилните болки!
Поздрави, Райсън!
Сега опознавам вкуса на пепелта...

2009-07-12T23:01:18+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

!!!
Пълна луна нека търкулне над Поета първият здрач-нека една малка светулка над него все шета-да е видело...до изгрева чак...

2009-07-12T15:46:58+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Може би след болката,ще има и пречистване...

2009-07-11T21:41:38+03:00
voda (Елица Ангелова)

Така се ражда истинската поезия.
Не се измисля в определени часове...
И най-малко се скалъпява от чужди изрази- както им се струва на някои...
Поздрав за откровението!

2009-07-11T19:52:55+03:00