rajsun (Райчо Русев)
551 1381
11.07.2009 г., 14:51 ч.

За стихчета 

  Поезия » Друга
767 0 10


Във мене стихове се раждат
бездруго - и насън дори.
Не смятам, че е нещо важно,
но всяко раждане боли.

Умират. Не остава нищо,
ала душата ми след тях
като запалено стърнище
дими и вее черен прах.

И дълго тоя прах ще висне
на хоризонта мътно-сив,
и дълго аз ще го записвам,
а той ще бъде нечетлив -

като изместена кулиса
с неясен, мрачен силует,
като загатнатия смисъл
на цялото ми битие.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??