6 июл. 2017 г., 11:14

За стимулите на прогреса

510 1 0

За стимулите на  прогреса

 

Човекът е човек щом иска още

и дава здраве за пари,

щом гони имане и търси площи,

единствен да се настани!

 

Това във него е вродено,

във гена му е капитал...

Окото му от чуждо е пленено

и все пред чуждото очи е спрял!

 

Научен е да иска и да взема.

От раждането е това играл!

И с тази истина неумолима,

крой присвоеното, със пушка се е спрял!

 

Той не допуща нещо да загуби,

На някого без време да даде

И да се мине скъпото да купи,

пред някого, главата да сведе!

 

Това е много смислен егоизъм,

без него как ще се върви напред?

Без него  мързела във тебе влиза

и стимула във тебе е отнет!

 

Така,че Господ си нещата знае.

И завист нечовешка му е дал!

Така,че коня му  да разиграе,

че иначе, Прогреса би се спрял!

 

Във този  смисъл, туй е допустимо!

Но прекалиш ли ти си вече звяр!

И в повече, когато от тях имаш!

Превръщаш се в престъпник и злобар!

 

Не винаги това е допустимо...

Нещата ти са вечно на кантар!

Щом лошото във тебе превес взима,

Животът ти изгубва своя чар!

   14.01.2016г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...