За стимулите на  прогреса

Човекът е човек щом иска още

и дава здраве за пари,

щом гони имане и търси площи,

единствен да се настани!

Това във него е вродено,

във гена му е капитал...

Окото му от чуждо е пленено

и все пред чуждото очи е спрял!

Научен е да иска и да взема.

От раждането е това играл!

И с тази истина неумолима,

крой присвоеното, със пушка се е спрял!

Той не допуща нещо да загуби,

На някого без време да даде

И да се мине скъпото да купи,

пред някого, главата да сведе!

Това е много смислен егоизъм,

без него как ще се върви напред?

Без него  мързела във тебе влиза

и стимула във тебе е отнет!

Така,че Господ си нещата знае.

И завист нечовешка му е дал!

Така,че коня му  да разиграе,

че иначе, Прогреса би се спрял!

Във този  смисъл, туй е допустимо!

Но прекалиш ли ти си вече звяр!

И в повече, когато от тях имаш!

Превръщаш се в престъпник и злобар!

Не винаги това е допустимо...

Нещата ти са вечно на кантар!

Щом лошото във тебе превес взима,

Животът ти изгубва своя чар!

   14.01.2016г. София