За стимулите на прогреса
За стимулите на прогреса
Човекът е човек щом иска още
и дава здраве за пари,
щом гони имане и търси площи,
единствен да се настани!
Това във него е вродено,
във гена му е капитал...
Окото му от чуждо е пленено
и все пред чуждото очи е спрял!
Научен е да иска и да взема.
От раждането е това играл!
И с тази истина неумолима,
крой присвоеното, със пушка се е спрял!
Той не допуща нещо да загуби,
На някого без време да даде
И да се мине скъпото да купи,
пред някого, главата да сведе!
Това е много смислен егоизъм,
без него как ще се върви напред?
Без него мързела във тебе влиза
и стимула във тебе е отнет!
Така,че Господ си нещата знае.
И завист нечовешка му е дал!
Така,че коня му да разиграе,
че иначе, Прогреса би се спрял!
Във този смисъл, туй е допустимо!
Но прекалиш ли ти си вече звяр!
И в повече, когато от тях имаш!
Превръщаш се в престъпник и злобар!
Не винаги това е допустимо...
Нещата ти са вечно на кантар!
Щом лошото във тебе превес взима,
Животът ти изгубва своя чар!
14.01.2016г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
