blackink (Радостина Димитрова)
17 92
4 дек. 2013 г., 16:07

За съдбата 

  Поэзия » Другая
1176 0 6

Понякога се питам

има ли наистина съдба,

дали сама към грешното залитам

и към водопада стръмен скоростно греба.

 

Има ли в живота сила,

дето вече е предначертала моя път,

и ако има, де ли се е скрила?

Да я запитам какъв е следващият ход.

 

Пък ако я няма,

ето ми го следния въпрос -

кое от всичко е измама

и в кого попаднал силният е коз?

 

Сама ли трябва да избирам

или да чакам да се разплете и тая нишка,

и докато си чакам, да си рецитирам

и пиша стихчетата в малка книжка?

 

Никога не ще узная

тайната магия в тоя свят,

къде отивам, къде оказвам се накрая,

раждане, живот и после си опят...

 

 

© Радостина Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аплодисменти за мъдрия стих!Много ми хареса!
  • Не знаем какво пише в голямата книга.
    Но това не означава, че някой трябва да се пъхне в обувките ни, и да крачи вместо нас!
  • Браво, Ради! Харесах!
  • Много хубаво!
    Ти сама избирай, а тайната магия, дето не я знаеш, ще ти помага, когато е нужно! Честна дума!
  • Прекрасен стих! Хубави въпроси си задала...отговор се получава ако има въпрос. Поздрав! Хареса ми!
  • Всичко е начертано, и орисано.
    Само трябва да го изживеем.
    Всяка песен отдавна е написана.
    И остава само да я изпеем....
Предложения
: ??:??