4.12.2013 г., 16:07

За съдбата

1.5K 0 6

Понякога се питам

има ли наистина съдба,

дали сама към грешното залитам

и към водопада стръмен скоростно греба.

 

Има ли в живота сила,

дето вече е предначертала моя път,

и ако има, де ли се е скрила?

Да я запитам какъв е следващият ход.

 

Пък ако я няма,

ето ми го следния въпрос -

кое от всичко е измама

и в кого попаднал силният е коз?

 

Сама ли трябва да избирам

или да чакам да се разплете и тая нишка,

и докато си чакам, да си рецитирам

и пиша стихчетата в малка книжка?

 

Никога не ще узная

тайната магия в тоя свят,

къде отивам, къде оказвам се накрая,

раждане, живот и после си опят...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти за мъдрия стих!Много ми хареса!
  • Не знаем какво пише в голямата книга.
    Но това не означава, че някой трябва да се пъхне в обувките ни, и да крачи вместо нас!
  • Браво, Ради! Харесах!
  • Много хубаво!
    Ти сама избирай, а тайната магия, дето не я знаеш, ще ти помага, когато е нужно! Честна дума!
  • Прекрасен стих! Хубави въпроси си задала...отговор се получава ако има въпрос. Поздрав! Хареса ми!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...