dansyto (Данаил Таков)
816 3638
8 дек. 2020 г., 00:29

За съдбата на болката 

  Поэзия
338 4 4

Как искам болката да е бездомник,

безпътна да се скита по света.

Да няма пристан, ни един поклонник

и никога открехната врата.

 

И нека като черна дупка бясна,

да нагнети се и да се взриви.

Осъдена безропотно да тласка

сизифов камък в стръмните скали.

 

Усойни да са дните и́, студени –

ни цел да има, нито светлина.

В мастилен мрак с ръцете вледенени,

да проси милостиня – топлина.

 

И щом не я получи, да се свие –

по мъничка от пясъчно зрънце́.

В недрата си земята да я скрие

завинаги, за да я погребе.

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??