dansyto (Данаил Таков)
803 3686
8.12.2020 г., 0:29 ч.

За съдбата на болката 

  Поезия
267 4 5

Как искам болката да е бездомник,

безпътна да се скита по света.

Да няма пристан, ни един поклонник

и никога открехната врата.

 

И нека като черна дупка бясна,

да нагнети се и да се взриви.

Осъдена безропотно да тласка

сизифов камък в стръмните скали.

 

Усойни да са дните и́, студени –

ни цел да има, нито светлина.

В мастилен мрак с ръцете вледенени,

да проси милостиня – топлина.

 

И щом не я получи, да се свие –

по мъничка от пясъчно зрънце́.

В недрата си земята да я скрие

завинаги, за да я погребе.

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??