15 мая 2012 г., 17:07

За съдебната власт

734 0 2

 

Живеем във време на бързи промени

и всичко в страната ни бедна се сменя:

 

пролетта е бяла, лятото е зелено,

есента е ръждиво червена.

 

И само,

с президентската милостиня,

съдебната власт си е синя-синя,

 

и независима -

не следва сезоните,

и е свободна - да не спазва законите!

 

1997 г.

 

(От книжката "Шибана държава")

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знаеш ли,много точно е това което е написано Аз харесах!
  • Това стихотворение го постнах, за да подкрепя с него коментарите си към предното - "Да заменим съдиите с компютри". Поантата му е в това, че съдебната власт е свободна да не спазва законите. Написано е по времето на президента Желев, през 1996 или 1997 година, но че привилегията на съдиите е да не спазват законите съм го написал още 20 години по-рано - през 1977 година. Тогава бедата беше, че следователи, прокурори и съдии бяха във едно ведомство, членуваха в една партийна организцация, и което беше казал следователят, прокурорът го повтаряше, а после и съдията. Оттогава е и стихотворението ми:

    "Спрях се пред братската могила и викнах:

    - В училище казват: "Способностите не ни интересуват!"
    В университета казват: "Знанията не ни интересуват!"
    В съда казват: "Истината не ни интересува!"
    Знаете ли?"

    - Знаем.
    Но не смеем да се обърнем!"

    В смисъл,че борците, погребани в братската могила, знаят колко и как идеалите им са предадени, и от това биха се обърнали в гроба, но не смеят - поради страх да не бъдат репресирани.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....