May 15, 2012, 5:07 PM

За съдебната власт

  Poetry » Civic
736 0 2

 

Живеем във време на бързи промени

и всичко в страната ни бедна се сменя:

 

пролетта е бяла, лятото е зелено,

есента е ръждиво червена.

 

И само,

с президентската милостиня,

съдебната власт си е синя-синя,

 

и независима -

не следва сезоните,

и е свободна - да не спазва законите!

 

1997 г.

 

(От книжката "Шибана държава")

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаеш ли,много точно е това което е написано Аз харесах!
  • Това стихотворение го постнах, за да подкрепя с него коментарите си към предното - "Да заменим съдиите с компютри". Поантата му е в това, че съдебната власт е свободна да не спазва законите. Написано е по времето на президента Желев, през 1996 или 1997 година, но че привилегията на съдиите е да не спазват законите съм го написал още 20 години по-рано - през 1977 година. Тогава бедата беше, че следователи, прокурори и съдии бяха във едно ведомство, членуваха в една партийна организцация, и което беше казал следователят, прокурорът го повтаряше, а после и съдията. Оттогава е и стихотворението ми:

    "Спрях се пред братската могила и викнах:

    - В училище казват: "Способностите не ни интересуват!"
    В университета казват: "Знанията не ни интересуват!"
    В съда казват: "Истината не ни интересува!"
    Знаете ли?"

    - Знаем.
    Но не смеем да се обърнем!"

    В смисъл,че борците, погребани в братската могила, знаят колко и как идеалите им са предадени, и от това биха се обърнали в гроба, но не смеят - поради страх да не бъдат репресирани.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...